logo

Mедии, спрете да дезинформирате и лъжете за електронните търговци в България

Уважаеми журналисти – репортери, редактори, главни редактори и собственици на медии в България.

От дълго време в медиите се публикуват материали –  новини, репортажи и статии, които представят електронните търговци в България като шарлатани, тарикати и измамници. Дали целенасочено, дали от дезинформация, в медиите се публикуват твърдения, които са по-скоро лъжи и интерпретации, които представят по НЕобективен начин ситуации и факти.

За нас, организаторите на най-мащабното събитие за електронна търговия в България, имиджът на бранша е от особена важност. Този бранш се развива с бързи темпове, той е специфичен и си има своите особености. Този бранш изхранва нас и още хиляди хора. Тези хора създават добра среда на редица други. Ние винаги сме се искали да подобрим средата в България. Затова на събитието си каним изключителни специалисти от страната и чужбина, които да разпространят своето ноу-хау в тази част от икономиката на страната – за да повишат доверието, което се гради изключително трудно и лесно се губи. Със своите публикации и действия, Вие рушите създаденото, Вашите действия  насаждат страх в потребителите!

Желанието ни е за конструктивен диалог, за което е нужно да се спре с публикуването на недостоверна информация или търсенето на консултация от специалисти по темата преди публикуване.

Последните грешно интерпретирани новини, които си струва да отбележим и са повод за нашата реакция са:

24 часа: Търговци бягат в Румъния, за да не издават бележки, препечатано в Dir.bg: Онлайн търговци с опит да не попаднат под изискванията за смяна на софтуера, разкрили от НАП, Мениджър: Търговци бягат в Румъния заради касовите бележки

Отбелязваме грешните твърдения:

„Миграция на сървърите на онлайн търговци към Румъния установили данъчните в последните месеци, научи “24 часа”. Преместването се правело с цел да се измъкнат от изискванията за нов софтуер и касови апарати, да не обявят пред НАП собствениците си и да не са длъжни да дават достъп до сървъри за проверка„.

Цитираното от нас внушава, че електронните търговци са тарикати, искащи да се „измъкнат“, скрият и не носят отговорност пред държавата в лицето на НАП. Самата промяна местоположението на сървъра, от който се зарежда информацията за електронният магазин не освобождава търговеца по смисъла на закона от подаването на информацията в приложение 33 или изискванията на Наредба Н-18, която явно се визира в материала. В случай, че юридическото лице смени регистрацията на фирмата си от България в Румъния, онлайн търговците са длъжни да се съобразяват с изискванията на румънското законодателство и да оперират в България под изискванията на ЗЕТ, който е отделен нормативен документ.

В същата статия: „Сървърите на електронните магазини вече не могат да бъдат извън обектите им„. Това също не е вярно твърдение. Нито един закон в България не изисква сървърът, от който се зарежда онлайн магазина да бъде физически на мястото на регистрация на физическото или юридическо лице, което оперира с него. Ако беше така – огромна част от хостинг компаниите щяха да имат по-малко клиенти.

Нова Телевизия: Нови измами в интернет: Как действа схемата?

Първо трябва да отбележим, че в новината има „извадка“ от целия репортаж, която не показва важни аспекти от фактологията около конкретната измама. Въпросната извадка е от сутрешния блок, а целият репортаж се появява много по-късно през деня.

Видеото започва от „склада на български куриер“, което подвежда зрителите, че става въпрос за български търговец – измамник. Във видеото обаче (ако изгледаме цялото от 7+ мин.) на 2:21 интервюираната дама споделя, че поръчката е била от „медждународен търговец„. Вероятно и заради това е отразена гледната точка на г-н Арсенов от ЕПЦ. Интервюираната казва също, че „Името беше много близо до името на реалната марка, цветовете също съвпадаха с идентичното лого„. Тоест потребителката признава, че си е закупила фалшива стока от чуждестранен онлайн магазин. Същевременно на много места се появяват елементи от български онлайн магазини, кошници, продуктови каталози и страници за финализиране на поръчките на български език, което също въвежда зрителите в заблуждение.

Отново във видеото, г-н Ненов споменава „Свети ли зеленото катинарче горе в браузъра – ако не ни свети, не купуваме от този сайт“. Това твърдение не е задължително условие, при което търговецът да бъде разпознат като некоректен. На нашия сайт катинарчето не ни свети зелено, но не мамим своите клиенти. Има десетки такива онлайн търговци. Просто сме решили да използваме различна технология или услуга.

„Привличат ги евтините цени – всичко е намалено. Това е друга индикация – няма такъв търговец, на който всички стоки на сайта да имат намаление„. Този цитат също е подвеждащ. Огромна част от сайтовете за колективно пазаруване имат точно такъв модел – всички продукти са с отстъпка или на цена по-ниска от редовната.

Същата новина е преписана и от Инвестор: Сигналите за измами при онлайн пазаруване растат.

Труд: „Жилят ни с милиони в интернет за маратонки и парфюми. 400 са официално регистрираните фирми за онлайн търговия у нас“.

Това е непотвърдена информация. От НАП  твърдяха по-рано, че цифрата е за 750 онлайн магазина, вписани в техния регистър. Сега това число е 400. Този списък никога не е бил публичен, за да бъдат преброени участниците в него. До 31 март 2019г. не може да се твърди, че тези, които не фигурират в него не са търговци с име и репутация и не правят бизнеса си качествено. Истината е, че в България никой не знае точния брой на онлайн търговците и който твърди обратното – лъже. Да, приветстваме идеята на НАП за този списък, но уви – той не е актуален към днешна дата, за да се твърди гръмко „има 400 официални“.

Отново видео репортаж с гръмко заглавие на Нова Телевизия: Фалшива козметика залива интернет и магазините.

Статията започва така: „Козметика менте в интернет. Онлайн търговци ни предлагат фалшификати вместо оригинали на известни марки. Стоката буквално залива онлайн магазините и търговската мрежа. Всеки ден митничарите спират вноса на хиляди парфюми, бяла и цветна козметика“. В последствие репортажът не разкрива от какъв онлайн магазин клиентката е закупила стоката фалшификат.  Не се споменават конкретни онлайн магазини. Дали те са български или не? Как се доказва „заливането“ на пазара и на какви факти лежи това твърдение? На тези въпроси бихме искали да отговори Георги Георгиев, автор на репортажа?

Статията и видеото завършват с нещо много важно и съществено: „Най-много парфюми ментета през миналата година са хванати на границата ни с Турция. Фалшификатите били пренасяни основно от „куфарни търговци”. Огромен процент от собствениците на онлайн магазини в България не са куфарни търговци, за да бъде всичко обобщавано по този начин.

Гръмко заглавие и от BTV: Интернет измама без аналог: ГДБОП разкри група за мнима онлайн търговия

В новината се споменава: „Прокуратурата и ГДБОП са разбили организирана престъпна група за мнима онлайн търговия. Нанесените щети са за милиони, предполагат разследващите. От прокуратурата съобщават, че измамниците са осъществявали контакт с жертвите си чрез случайни обаждания през платформи за разговори в интернет.
„Предлага търговия с платежни инструменти, инвестиции на борсите в акции, покупки на петрол, злато и какво ли още не. В един момент се оказва, че борсата се сринала и трябва още малко пари да дадеш”, посочи Иван Гешев, зам.-главен прокурор“.

Самата измама не е свързана с традиционна покупка онлайн от онлайн магазин, за да се твърди, че става въпрос за „мнима онлайн търговия“. Използвани са фишинг сайтове, които имитират институционални и сделките са осъществявани по различни начини с различни методи на плащане. Подобни сделки в реалния свят се осъществяват с официални брокери, които имат право да участват на фондовата борса. Нещо абсолютно различно от нормалната електронна търговия, която бива намесена в новината.

Има още десетки примери, в които информацията е некоректна, които няма да цитираме.

Провеждаме събитие, което цели да внесе позитиви в този сектор на икономиката, който тенденциозно се представя като „опасен“. Това не е така. Онлайн потребителите имат повече права от офлайн потребителите. Например 14-дневният срок за отказ от поръчката. Стока закупена от физически магазин не може да бъде върната по този начин.

А Вие уважаеми репортери, редактори, главни редактори и собственици на медии в България – свържете се следващият път първо с нас или с представители на Българска е-комерс асоциация . Ние всички зорко следим бранша и имаме ясен поглед за случващото се в него и сме много добре осведомени за всичко по темата. Нека не петним един бранш, който още прохожда в България и имащ голям потенциал.

С уважение,
Любомир Стоянов, главен организатор на eCommCongress

Снимка: rawpixel в Unsplash

Автор:

Коментарите са деактивирани